Чавдар Трифонов е завършил Икономическия университет във Варна. Има специализации от Лозана, Лондон и Барселона. Опитът му в аграрния бизнес е от над 15 години. Управляващ партньор е в групата „Севан - „Хранекспорт”, която се самоопределя като най-мащабния износител на зърно у нас. Трифонов е учредител на гражданското сдружение „Възход за Варна”.
- Г-н Трифонов, на конференция за качествените храни изразихте опасения, че вносът на зърно от Украйна ще се отрази негативно на българските зърнопроизводители. Как би се стигнало до такъв сценарий?
- Конфликтът между Русия и Украйна дава различни ефекти върху българския пазар. На първо място – ембаргото за внос на европейски селскостопански стоки в Русия. То ще се отрази върху производителите на зеленчуци, плодове и преработвателната промишленост, която разчита на руския пазар.
Косвено това се отразява и върху зърнопроизводителите и зърнопроизводството въобще. В зависимост от това ще продължи ли конфронтацията с Русия, е възможно тя да предлага пшеницата при следващата кампания август – септември догодина изключително агресивно на трети пазари, където се търгува и българско зърно. Това е само моя прогноза, като се надявам ситуацията да се нормализира. Но ако се случи, е много вероятно да доведе до понижаване на цените.
От друга страна, в същата посока влияе и преференциалното отношение на ЕС към Украйна. Премахването на митата за внос на украинско зърно в ЕС ще понижи цените като цяло в Европа и със сигурност ще измести българското зърно, пак в началото на кампанията август – септември догодина, от традиционни пазари като Италия и Испания. Очаквам това да стане с по-ниски цени и агресивни оферти.
- Как ще отговорите на решението да няма национални доплащания за единица площ, както съобщи преди дни агроминистърът?
- Решението най-вече ще се отрази на рентите и на пазара на земя. В България от известно време насам се наблюдава следната ситуация – всички субсидии почти изцяло минаха в рентите. Колкото са по-високи субсидиите, толкова по-големи са те.
Освен това важно е националните доплащания да се насочват към другите сектори, тъй като в момента има много голям дисбаланс в целия агробизнес. През последните години зърнопроизводството се радваше на много висока рентабилност. В същото време сектори като животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения страдат от недостиг на средства, както и на внимание.
Окрупняването и интензифицирането на зърнопроизводството всъщност унищожава работни места. Едно стопанство от 20 хил. дка работи с 20 души, а едно стопанство от 100 хил. дка не работи със сто, а пак с 20 души. Това намалява работните места. Обратното – инвестициите в животновъдство, производство на зеленчуци и плодове води до разкриване на работни места и е важно държавата да насочи усилията си в тази посока.
- Какво по-конкретно очаквате да се случи с пазара на земя?
- По-ниските приходи на декар при всички случаи ще се отразят на рентите, които производителите могат да дават. Последната година – 2014-та, видяхме, че въпреки ниските приходи на единица площ почти цялата печалба от производството отиде в ренти.
Производителите успяха да издържат, за да задържат земята и опасявайки се от конкуренцията. Но няколко последователни години по-ниски приходи ще доведат до падане на рентата. Евентуалното понижаване на рентите съответно ще се отрази на пазара на земя.
- Това понижение ще го видим ли през 2015 г.?
- Много е рано да се прогнозира подобно нещо, но не е сценарий, който трябва да бъде изключен. Всеки трябва да прави консервативно сметките си, за да може да се предпази. Най-тежкото решение за зърнопроизводителите ще е да намаляват рентите. Може да се окаже, че това е въпрос на оцеляване.
- Очаквате ли в началото на новата година по-високи цени на зърното, както обикновено се случва на този пазар?
- Това е съвсем естествен тренд, но дали ще покрият допълнителните разходи за съхранение – надявам се, че ще успеят. Днес цените са доста по-високи – поне с около 10%, отколкото август и септември. Въпросът е доколко производителите имат технически възможности за съхранение или пък съответните финансови средства.
За да изчакат този период, на земеделците им трябват свободни средства. За съжаление, през последните години повечето от тях наблегнаха на купуването на земи. Голямата рентабилност, която получиха, отиде за земя и техника. Така че те нямат свободни средства. Обратното – ако приходите на декар не могат да им покрият разходите, очаквам освен намаляването на рентата зърнопроизводителите да почнат да продават земя.
- Как това ще се отрази на пазара на ниви тогава?
- Ако най-големите купувачи на земя – зърнопроизводителите, започнат да продават постепенно нивите, при всички случаи това ще раздвижи пазара, но ще го натисне надолу като цени. Възможно е фермерите най-вече да намалят площите и да се фокусират върху собствените си земи.
- На какви нива в момента се търгува зърното?
- В момента хлебното зърно се търгува на цени 340 – 350 лв./т към пристанища, маслодайният слънчоглед - за около 650 – 660 лв., а царевицата – 280 лв./, пристанищни цени. С изключение на слънчогледа, всички останали цени през целия сезон са с около 10 – 15% по-ниски. Това според нас ще е тенденция. Понижаването на стойностите на енергийните суровини, най-вече на петрола и бума на шистовия газ в САЩ, неминуемо ще се отразят и върху агростоките.
При нормални климатични условия е много вероятно да видим много по-ниски цени следващата година. Предизвикателството пред целия сектор ще е още по-голямо.
Последните две години бяха силни за слънчогледа. Маслеността е висока, цените формират добър приход на декар маслодаен слънчоглед. Ще припомня, че България в момента е най-големият износител на слънчоглед в света. Това показва, че политиката на държавата и на ЕС трябва да е насочена към това да се стимулира преработката до продукти с по-висока добавена стойност.
- В какъв смисъл предлагате стимули?
- Да се насочи фокусът и да се помага максимално с инфраструктура, с нормално отношение и отворени врати към бизнеса.
- Какви са рисковете пред следващата реколта?
- Заради забавените агротехнически срокове е възможно е тази година да бъдат произведени около 1 млн. т по-малко зърно. Лично аз се надявам, че няма да станем свидетели на сценарий, при който да има добро производство навсякъде в света, включително в Украйна и лоша реколта в България. Предишни години имахме обратния сценарий – добро производство в България и кризи в основни зърнопроизводителни райони. Това даде възможност на българските фермери да се радват на големи добиви, високи цени и много добра рентабилност на декар. Надявам се, че няма да се получи обратното.
В интервюто са използвани въпроси и на други медии
20:08 | 11.09.22 г.